Свидетелства за заселване на арменци по българските земи има още от V в. Това са конни войници и техните семейства от подвластната на Византия Източна Армения. Следва да се предполага, че повечето от заселилите се между VII и XI век арменци са асимилирани. Според една хипотеза това са така наречените "павликяни" – еретично християнско учение, създадено от арменци и сирийци. Павликяните се сливат със заварените богомили – българи, а по късно повечето еретици приемат католицизма. Междувременно се увеличава и броят на арменците грегорианци. След турските завоевания и България, и Армения са в пределите на Османската империя.

Многократното опустошаване на Армения от турци, араби и перси принуждава все повече арменци да се заселват на Балканите. След възобновяването на българската държавност според първото преброяване в Княжество България и Източна Румелия живеят общо 5300 арменци. Младата българска държава е благоприятна среда за активизиране на арменските структури – църква, училища, сдружения, благотворителност, създаване на интелигенция, активизиране на връзките с арменските общности в други страни. Но трябва да се отбележи, че още през 1833 г. във Варна се появява първият арменски вестник.

Според данни от от 1994 г. днес в България живеят около 13 хил. арменци. Издават се три арменски вестника /"Ереван" в София, "Вахан" в Пловдив и "Арменци" в Бургас, и трите – билингвални/. Повечето арменци принадлежат към Арменската грегорианска църква, малка част са евангелисти. В края XIX век /1894 – 1896 г./ османското правителство инспирира и ръководи съпроводено с нечувани жестокости "етническо прочистване" на Западна Армения и Европейска Турция, при което са избити над 300 000 арменци. Това предизвиква вълна от възмущение сред българската общественост. Българи и арменци провеждат съвместни митинги в защита на християнското население. Поетът Яворов написва известното стихотворение "Арменци". В България пристигат почти 20 000 бежанци. Макар че българските власти създават специални комисии за посрещането и настаняването им, а местното арменско население приютява много свои сънародници по домовете си, мизерията и болестите са спътник на бежанската вълна. България посреща още веднъж арменски бежанци в първите десетилетия на новия век. В резултат на голямата бежанска вълна от края на предишния век арменците вече са създали свои ефективно работещи структури – Арменски червен кръст, женски благотворителни дружества и др. През 1935 и и 1946 г. групи арменци се изселват от България в Армения, тогава република в състава на СССР.

От началото на века до средата на 40-те години в България са издавани над 50 арменски вестника и списания, съществуват секции на традиционните арменски партии в диаспората, работят арменски организации, създадена е система от контакти с арменците в други страни. Доколкото българското общество проявява траен интерес към арменската култура, започват да се печатат арменски автори и на български език.

Политиката на комунистическия режим към арменците е непоследователна и противоречива, както и политиката спрямо всички малцинства. Първоначално арменските училища преминават на държавна издръжка, но в тях започва да се изучава не западноарменският език на арменците на Балканите, а източноарменски – езикът на Съветска Армения. През 1961 г. те са закрити, както и всички училища на малцинствата. Поради антирелигиозната политика се унищожават арменски църкви, представляващи културни паметници. Разпускат се всички арменски организации, закрити са вестниците и списанията, създава се /1944 г./ казионната изцяло контролирана от властта Културно-просветна организация на арменците в България “Ереван” с едноименен вестник. Ролята на този вестник не може да се оценява еднопланово. Както всички печатни издания на територията на България през този период, и той е инструмент на пропагандата на властта. Същевременно обаче е единственото възможно поле за изява за хората, работещи за арменско самосъзнание. Макар че през този период не е лесно да се напусне България, около 5 хиляди арменци успяват да емигрират в САЩ.

След политическите промени през 1990 г. се възобновяват доста арменски организации – Общоарменският благотворителен съюз "Парекордзаган", Арменският помощен съюз ХОМ, скаутската организация "Хоманътмън", съюзът "Хамазкаин", хорове, театрални състави и др. Продължава да съществува и изцяло променената "Ереван". В някои училища /София, Пловдив, Варна/ започва да се изучава арменски, в градове, където арменците са по-малко, общността създава съботни училища. Отбелязват се традиционните арменски празници, както религиозните, така и историческите. Обикновено отбелязването на Деня на геноцида от 1915 г. намира отзвук и в централните български медии.

Арменците в България са от една страна изключително устойчива общност, съхранила своята идентичност и в години, когато това не е било лесно, от друга, те са напълно интегрирани в българското общество и участват във всички сфери на обществения живот. Исторически са известни като сръчни майстори в традиционни за общността занаяти – бижутерство, часовникарство и др. Днес немалко арменци в България се изявяват в новите свързани с компютърната техника професии. Доста са и свързаните със съвременната българска култура и наука арменски имена /изброяването би заело много място/. Присъствието на арменски фамилии сред създателите на българската култура и наука пък стимулира и друг процес – интересът на българското общество към арменската култура и история.